Д-р Страхил Делийски: Политическият процес у нас не помръдва
Резултатите от изборите са ясни и до сензации не се стигна, само че огромният въпрос - дали ще бъде формирано постоянно държавно управление, остава без отговор.
Какво е особеното в тези избори и има ли смяна в политическия развой у нас? Глупост ли е да вършим едно и също, само че да чакаме разнообразни резултати?
Преподавателят по политология в Алма матер и независим анализатор доктор Страхил Делийски направи любопитен разбор на вота за novini.bg.
Ето какво сподели той:
" Политическият развой у нас не помръдва, с дребни разлики към този момент трети избори поред следим съвсем едно и също.
Гражданите избират по заложен дневен ред в политиката, а по него се получават такива резултати, каквито виждаме. Ако желаеме повече готовност, явно би трябвало да се промени дневния ред, описа за политиката и плановете за България. Но при актуалните предлагани предложения, се получава това – все едно и също.
Едната водеща партия не сподели нищо ново през изтеклите две години, другата пък апелираше: дайте на създадем нещо като в Европа! Ама какво тъкмо не стана ясно. Никакво въображение, никакъв политически обсег и …толкова.
Двата огромни политически блока завоюваха 600 000 гласа, тъй като и упоритостта им беше за толкоз. После стартират да се вайкат, че не могат да сформират държавно управление. И по този начин близо две години към този момент.
Ако мислим за излаз през сформиране на постоянно държавно управление, то има подобен. Той е в ръцете на политическите водачи.
Ако обаче се мисли за решение през възобновяване на доверието на хората в партиите, то няма да е елементарно. Ако се разсъждава дали е допустимо друго въображение, отново ще е мъчно. Най-бързият излаз от основаната обстановка, е да се направи постоянно държавно управление. Това може да се направи. Можеше и преди да се сътвори и съм го казвал в това число пред вашата медия.
Вариантите не са доста. Изненади няма, процесите вървят предвидимо. Политическите участници играят на несъмнено, не влагат кой знае какво въображение. За нас няма изненади, виж, обаче някои от партийните водачи наподобяват сюрпризирани. В нощта на изборите стартира едно огромно чудене през каква аритметика ще се прави държавно управление. Вместо то към този момент да е въображаемо проектирано и партиите да ни описват за него и за вероятно политическо ръководство.
На мен ми е необичайно, че партиите са сюрпризирани от резултатите. Несериозно е нощес съвсем нито един от водачите с изключение на ДПС и Възраждане, да не направи изказване посредством медиите, адресирано към жителите. Това е безконтролно, неуважително и няма за какво да се чудят, че множеството от имащите право на глас не го упражняват.
Политическото водачество стои и мълчи – това не е демократично, а е чисто безсрамие.
Трудно ми е да разясня дали наесен на локалните избори ще се повторят сегашните резултати. Те имат друга логичност и на тях национални и партийни идентификации не сработват. В множеството общини е налице корпоративната система, а не политическата. Затова зависи по какъв начин корпоративните играчи ще се ориентират в неразбираемата национална политическа система. Най-вече от това от кого локалните политически играчи ще чакат обществен запас. Това е парадоксално, тъй като явно си калкулират изгодите и загубите от държанието сега на политиците. Така по места към този момент интензивно пресмятат плюсовете и минусите на своите ходове. Някои не помнят, че би трябвало да се преценяват с корпоративните структури по места и даже чакат от локалните чорбаджии непосредствено да им вършат предложения. Така се появява казусът първо да се оправиш с чорбаджията, а след това с клиентелата.
Такива са закономерностите в нашия политически живот от дълго време и постоянно сме ги казвали.
Различното в тази ситуация е, че към този момент коства ми се в границите на политическия хайлайф, който е функционалност от преобладаващата позиция на едни хора с пари в българското общество, си дават сметка, че в случай че не покажат на болшинството жители, че тази страна работи, ще има проблем за личната им позиция в нея. Ясно е, че страната ни такава, каквато е, главно се занимава с това да удовлетворява някакви корпоративни ползи. Това прави всяка неолиберална страна, а никой не загатва даже, че би трябвало да се смени този модел, тъй като той не работи добре.
Смисълът на изборите в границите на демократичния развой е той да се раздвижи, да се внесе динамичност в него. Но при нас това не се случва и по тази причина в очите на множеството гласоподаватели вотът е неправилен. Отговорът за какво е по този начин и по какъв начин да се промени би трябвало да го дадат тези, от които това зависи. "
Какво е особеното в тези избори и има ли смяна в политическия развой у нас? Глупост ли е да вършим едно и също, само че да чакаме разнообразни резултати?
Преподавателят по политология в Алма матер и независим анализатор доктор Страхил Делийски направи любопитен разбор на вота за novini.bg.
Ето какво сподели той:
" Политическият развой у нас не помръдва, с дребни разлики към този момент трети избори поред следим съвсем едно и също.
Гражданите избират по заложен дневен ред в политиката, а по него се получават такива резултати, каквито виждаме. Ако желаеме повече готовност, явно би трябвало да се промени дневния ред, описа за политиката и плановете за България. Но при актуалните предлагани предложения, се получава това – все едно и също.
Едната водеща партия не сподели нищо ново през изтеклите две години, другата пък апелираше: дайте на създадем нещо като в Европа! Ама какво тъкмо не стана ясно. Никакво въображение, никакъв политически обсег и …толкова.
Двата огромни политически блока завоюваха 600 000 гласа, тъй като и упоритостта им беше за толкоз. После стартират да се вайкат, че не могат да сформират държавно управление. И по този начин близо две години към този момент.
Ако мислим за излаз през сформиране на постоянно държавно управление, то има подобен. Той е в ръцете на политическите водачи.
Ако обаче се мисли за решение през възобновяване на доверието на хората в партиите, то няма да е елементарно. Ако се разсъждава дали е допустимо друго въображение, отново ще е мъчно. Най-бързият излаз от основаната обстановка, е да се направи постоянно държавно управление. Това може да се направи. Можеше и преди да се сътвори и съм го казвал в това число пред вашата медия.
Вариантите не са доста. Изненади няма, процесите вървят предвидимо. Политическите участници играят на несъмнено, не влагат кой знае какво въображение. За нас няма изненади, виж, обаче някои от партийните водачи наподобяват сюрпризирани. В нощта на изборите стартира едно огромно чудене през каква аритметика ще се прави държавно управление. Вместо то към този момент да е въображаемо проектирано и партиите да ни описват за него и за вероятно политическо ръководство.
На мен ми е необичайно, че партиите са сюрпризирани от резултатите. Несериозно е нощес съвсем нито един от водачите с изключение на ДПС и Възраждане, да не направи изказване посредством медиите, адресирано към жителите. Това е безконтролно, неуважително и няма за какво да се чудят, че множеството от имащите право на глас не го упражняват.
Политическото водачество стои и мълчи – това не е демократично, а е чисто безсрамие.
Трудно ми е да разясня дали наесен на локалните избори ще се повторят сегашните резултати. Те имат друга логичност и на тях национални и партийни идентификации не сработват. В множеството общини е налице корпоративната система, а не политическата. Затова зависи по какъв начин корпоративните играчи ще се ориентират в неразбираемата национална политическа система. Най-вече от това от кого локалните политически играчи ще чакат обществен запас. Това е парадоксално, тъй като явно си калкулират изгодите и загубите от държанието сега на политиците. Така по места към този момент интензивно пресмятат плюсовете и минусите на своите ходове. Някои не помнят, че би трябвало да се преценяват с корпоративните структури по места и даже чакат от локалните чорбаджии непосредствено да им вършат предложения. Така се появява казусът първо да се оправиш с чорбаджията, а след това с клиентелата.
Такива са закономерностите в нашия политически живот от дълго време и постоянно сме ги казвали.
Различното в тази ситуация е, че към този момент коства ми се в границите на политическия хайлайф, който е функционалност от преобладаващата позиция на едни хора с пари в българското общество, си дават сметка, че в случай че не покажат на болшинството жители, че тази страна работи, ще има проблем за личната им позиция в нея. Ясно е, че страната ни такава, каквато е, главно се занимава с това да удовлетворява някакви корпоративни ползи. Това прави всяка неолиберална страна, а никой не загатва даже, че би трябвало да се смени този модел, тъй като той не работи добре.
Смисълът на изборите в границите на демократичния развой е той да се раздвижи, да се внесе динамичност в него. Но при нас това не се случва и по тази причина в очите на множеството гласоподаватели вотът е неправилен. Отговорът за какво е по този начин и по какъв начин да се промени би трябвало да го дадат тези, от които това зависи. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ